Постинг
29.07.2010 22:17 -
Мила, моя...
Със съдбата се боря, любовта ти като гаврошче прося.
Другар ми е самотата, а лицето ти е мойто слънце.
Не ден, не два ти повтарях колко те обичам,
но ти беше далеч от мен като слънцето...
Не, не, не мога да забравя тези огнено кафеви очи,
които ме потапят душата ми в океана от страсти.
Прости ми, че толкова те искам...
Прости ми, че те сънувам...
Другар ми е самотата, а лицето ти е мойто слънце.
Не ден, не два ти повтарях колко те обичам,
но ти беше далеч от мен като слънцето...
Не, не, не мога да забравя тези огнено кафеви очи,
които ме потапят душата ми в океана от страсти.
Прости ми, че толкова те искам...
Прости ми, че те сънувам...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 133
Блогрол
