Вали проливен дъжд
от другата срана на брега.
Стои неясен образ,
това си ти, мила.

А реката, която ни разделя,
 не е просто вода, а
живота, което не щади хората.
Ти стоиш там тъй красива.

Знам, че не можем да сме заедно,
знам, че не може да ме обичаш,
знам, че не можеш да ме разбереш,
знай, че ще те обичам, въпреки всичко !

На другия бряг стоиш и не си
сама, до теб е твоя любим.
Кажи ми той може ли да те обича
като мен, да те гали като мен ?

Спря дъждът, появи се слънцето,
но ти още стоиш там.
Все тъй силно ме привличаш,
едва ли някога ще се освободя от любовта си към теб !

                                                                            03.04.07 г.